Copycat that copycat!

Понякога искам да се застрелям за нещата, които някога съм пропуснал и които ми предостоят да пропусна. Ужaсно е. Един път обаче си казах: “Добре, майната му, отивам да се застрелям.” По един куршум за всичко това, което бях пропуснал и за всичко това, което ще пропусна. Отивам до оръжейният и купувам макаров. Всичко точно. Полунощ е. Поне според Фройд, недостатъчната сексуална зрялост води до страх от огнестрелни оръжия, та и аз се изплаших леко, което доведе да размисля и леко решението ми. Сега пък ми трябавше причина, още една. Връщам се вкъщи. Полунощ е. Пускам порното, отварям чипса и бирата – хем ще наваксам за недостатъчната си сексуална зрялост, си казвам с ирония. После ми омръзва и сменям на Халлмарк и поредната сълзлива драма, за недоклатена достатъчно майка, която трябва да се раздели с глупавият недоразвит приятел-пияница, защтото иска да защити двете близначета вундеркиндчета.

Been there, done that, seen this…

Та достатъчно от боклука на света си казвам, добро допълнително основание да се гръмна. Отивам горе, изваждам от още неразопакованата торба. Вадя покупките – полската бира, която така ми хареса и напомняще за Анна, новата последна книга от Колелото на Времето, готиният постер на кипарисово дърво, изрисувано сякаш по разкъсан пергамент, писотлетът, халостните. Зареждам го, но в същтия момент си казвам че ще бъде ужасно тъпо ако се гръмна, защтото така ще пропусна ВИЧКО, което някога може да ми се случи? Мятам желязото на кревата. Закачвам постера, отварям бирата и се зачитам в пролога на последната книга на Колелото на Времето. Тръпчивият вкус на бирата, напомни устните и, как МОЖЕ би съм пропуснал любовтта за пореден път, но се впуснах в приказният свят на Шаракaта и се изолирах от пистолети, порно, Фройд, чипс, глупави драми и света около мен.

I can't deny it's killing me, No-one loses on TV.