And every time I lose myself…

Звук – Soil / Redefine

Връзка - Далечна

Спам: “…you find me redefine me.

And every time I hate my self, you love me, forgive me.

And every time I lose me self, you find me, redfine me.”

—//—

——————

——————

Это че пак пиша в този блог безподобен. Мое би се сещате, или поне тези, които сте чели предишните постове, че щях да заминавам за Германия. Еми там съм в момента и следвам това което искам. Япониситка. Е, имам и втора главна специалност (Цомпютърна Лингвистика), но това не е от такова голямо значение…

Ако почна да разправям какво съм преживял и какво ми предстои да преживея, ще трябва да си отделя поне един ден писане, пък след това още два за поправяне на грешките :D .

Както и да е… Ще кажа само впечатленията си, или поне повечето.

НЕ СЕ ебавайте с японистиката! Доста е натоварващо. Не, не е толкова сложно (поне за сега), но целият този труд, който трябва да се положи, времето което трябва да се отдели, силите които трябва да имаш са достатъчна предпоставка, за да се каже, ДА НЕ СЕ ЕБАВАТЕ С ЯПОНИСТИКАТА! :] .

Второ. Германия е доста… оредена страна. Ако живеех тук, и не учех сигурно щях да си изкарвам 10 пъти по-добре. Повечето неща са оредени, живота не е скъп стига да си имаш начален тласък от някой и после почнеш бързо да се захващаш за работа. Тук могат да се изкарат за около 20 часа работа, повече пари, от колкото е средностатистическтата заплата в България – смятайте.

Трето. Следването в Германия, никак не е песен. Ако ги шващаш нещата, не е толкова голям проблем, но има някои неща където трябва само да се зубри. Разбира се има си “зависи”, респективно, според това каква специалност си си избрал, но общо взето не е леко. Човек обаче му остава времето да си пие биричката де, не е като да е мъчилище.

ОБОЖАВАМ си специалността! Не, наистина, казвам го съвсем откровенно. ОБОЖАВАМ Я! Никога до сега не съм се кефил толкова да уча, колкото с японистиката. Забавно е, интересно е, полезно е, страхотно е! Условията в началото може би да бяха сурови и малко убийствени (специално за нашият университет), но ако се бори човек и свикне с темпото, може да се справи. Сякаш цял живот точно това търсех, почнах да си омръзвам сам на себе си, но пак ще го кажа и тук – това е специалността за мен! Освен че ме кефи, даже се научавам как НАИСТИНА да уча, заштото до сега изобщо не можеше да става въпрос за учене при мен.

УЖАСНО кофти е ако си сам в чужбина, УЖАСНО! Или трябва да се дойде с някой познат и двамта да учите, или поне бързо да си намирате добри приятели. Има едни моменти, в които човек просто се отчайва, Като сметне какво е оставил зад гърбът си – приятели, близки, познати, семейство, обичани, мразени – УЖАСНО сдухващо е! На никого не го препоръчвам, ама на никого!!! Особено както бях аз… Добре че е Мишо (5 години на/през един чин в гимназията), който сущо ухци в същият университет, та двамата се държиме “сейн” , дето се вика.

Трябва ми само компютър, и тогава ще може да се каже, че съм се установил окончателно. Сори, че не пиша конкретни неща, но това ще го правя сигруно следвщия път. Както и снимки де :D !

Човек не бива да остава сам, иначе се побърква. Загубва се. Трябва някой да го намери. Да го преосмисли…