18 зад ъгъла

И ето това е новитя ми блог. И аз не знам защо реших да го пусна на първо място. Може би заради якоия last.fm плъгин, който видях да може да се използва и в блогове. Така де, html и т.н. А може би е изради егн-то. Да 26 този месец, ще е паметен ден от моя живот. Или поне така си мисля… Така де, все пак е 18 годишнина. Това е нещо значимо, нали? Трета причина мога да измисля само като се сетя, че напоследък егото ми се повдига. И това ме плаши. Някак си и аз не разбирам защо, но сигурно подсъзнателно става всичко. Всеки приятел , който питам обикновенно как се чувства като стане на 18, той отвръща замислено и кима в отрицание: “Ми никак, същото си е.” Е, аз се чувствам различно. Кофти, някак си…Но още не е дошло времето за това де. Първо да ви усведомя за какво изобщо е този блог, след като не успях да разнищя проблема защо го правя на първо място. Тук главно ще е мястото където ще можете да видите някакви “интересни” (поне за мен) матряли свързани с любимото ми хоби – ролевите игри – и други странични, като рисуване, писане, гейминг и нещо, което от време ме заинтересува, а съм много калпав в него – уебдизайн. Също по някога ще драсвам и някой работи за това какво ми се е случило значимо, какво съм ял, с кого съм спал, какво съм гледал и така. Нали за туй са блоговете? Трето пък, ще демонстрирам ужасните си правописни грешки на широката (хаха, да бе) “публика” и ще се оптивам да ги понамалям. Ами да навлезем в атмосферата викам аз.

Днес! Съм болен. От два дена. Или поне така казва термометърът. Цял ден изгубих да си играя с този блог и да натроивам глупости. Дразни ме това зеленичкото горе, но така и не намирам къде трябва да кача мойте шибани картинки, че да го сменя. Иначе барвах тук, там по html-a и се надявах да науча нещо трайно като знание, но уви, прекалено много ми е на главата в момента. Не, не главоболието, то отмина още с първия Macropen (някакви хапчета, знам ли ги) .

Същественото, което днес се случи бе, че баща ми намина да ми подари предварително подаръка за рожденния ден. GSM. Simens A 70. За тези, които ги мързи да потърсят или не знаят, ето и картинка от страни. Не е същия на цвят, а отпред около екрана и бутоните е сребърен, а капака отзад – черен. Кефи ми ме като дизайн. и Нормално телефонче, като предишното А5/47 (не помня добре) , което издържа една паметна година след като ми го подариха за коледа. Него го откраднаха. Или поне така си казвам, за да не се обвинявам, че съм го загубил. Никога не съм се интересувал от телефони много, но знам, че А е нисък клас при сименсите. Така е и при мерцедесите. Демек, най-ниския клас. Не миправи пвечатление, много, нали е телефон. По принцип никога не съм разбирал много, много манията да си копуваш всеки път когато излезне на пазара нов телефон. И не, не ми отговаряйте със: ” ами също като твойта мания да си ъпргрейдваш копм-а, всеки месец!” щото не го правя, отказал съм се отдавна. Е ще го преживея за джиесем-а, но сега като споменах компютри се чуда какво ли ще ми подари брат ми. Ех, че съм дете, но просто той все някакви чаркове ми подарява, което не че е лошо, но пък почва да ми писва. (Дано не го гледа сега този блог, хъхъхъ.)

Трябва да седна да пиша някаква идиотска тема по история, защото учителката от СИП-а настоява. Много тъпа история, уж мислех с История да кандидатствам (заблуден типаж бях), и се запсиах на свободно избирателния предмет. Късно и казах, че искам да се махна и сега ми мели на главата. Бъррр, ще сваля нещо от нета и ще трябва да го преписвам на ръка. Ох, че идиотщина, не ми се мисли. А и по Немски трябва да наваксам с ученето, че “es hat sich die Mutter ge**ckt”. дето се изразяваме :] .